Малко ми трябва да се усмихна –
стотина лалета без повод,
нечие кръвно да вдигна,
на предател да кажа „Сбогом“,
детето цветя да сънува,

мама да ме погали трудно,
с татко танго да танцувам,
с приятели да празнувам шумно,
Созопол през циганско лято,
три водки на плажа по бански,
без дъх да обичам, до бяло
и… един развод по италиански.

* * *
Толкова малко вино,
а толкова много истини.
Не ме гледай накриво
и остави неразлистени
онези страници – трудните –
и за преглъщане, и за четене.
Не съм от най-лудите,
но не съм и от лесните
ни за надпиване, ни за надскачане,
ни да те лъжа, че съм богиня,
ни да повярвам, че на здрачаване
ще се превърнеш в месия.
Толкова малко делници,
а толкова много среброто
и във косите ни, и за сребърници.
Не ме питай дали, а колко.

* * *
Не се научих да обичам бавно.
(След пет живота сигурно ще мога.)
А бързото обичане е жадно
за всичко – от усмивка до отрова.
А бързото обичане е честно.
(Кое дете не тича запъхтяно?!)
Обичай ме забързано и лесно.
По-дълго ще е от живот. И по-пияно.

Автор : Мария Лалева